На 19 октомври, Светата Православна църква чества паметта на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец, небесен покровител на българския народ и основател на Рилската света обител. Празникът е известен сред народа като Отчовден или Денят на Отеца.
На този ден се възпоменава пренасянето на честните мощи на преподобния Йоан Рилски от Рилската пустиня скоро след неговото Успение в старопрестолния град Средец (днешна София).
По установена традиция, в навечерието на празника – на 18 октомври, в Рилската света обител се отслужи тържествено всенощно бдение с петохлебие. То бе възглавено от Негово Преосвещенство Драговитийския епископ Василий – игумен на Троянския манастир, в съслужение с архим. Стефан (Троянска св. обител), част от Рило-манастирското братство и свещенство от различни епархии на страната. Молитвено участие взеха Негово Високопреосвещенство митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Техни Преосвещенства Адрианополският епископ Евлогий – игумен на Рилската света обител, и Агатополският епископ Йеротей.
Богослужението благоукрасиха хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов и хорът от храма „Света Богородица Дексия“, гр. Солун, Гърция, с ръководител Христос Халкиас.
На самия празничен ден Архиерейска света Литургия възглави митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф в съслужение с упоменатото духовенство. В края на богослужението той произнесе слово:
„Българската православна църква почита преподобни Йоан Рилски Чудотворец като небесен закрилник на целокупния български народ в Тракия, Мизия и Македония. Като неразделна част от този народ и ние, българите извън пределите на родината, се стараем да го празнуваме и търсим неговата помощ в предстоящия ни живот. На негово име имаме посветени пет български църкви в САЩ, Канада и Австралия – две в Монреал, две в Чикаго и една в Ниагара Фолс.
Свети Йоан е всебългарски патрон, защото е велик Божий угодник. Народът ни го знае и търси в молитва не само в родна България, но и зад граница. От неговото Успение и канонизиране за светец досега – ето вече 1180 години, ние, българите, го славословим, величаем и се обръщаме към него в молитва, да бъде усърден наш застъпник в беда и нужда, в робство и добруване, в щастие и радост за всички българи. Той стои високо не само в Рила планина, но и на българския духовен небосклон и свети като ярка звезда, без да угасне през цялото ни историческо съществуване като църква и народ. Никога и никой не може да заглуши велелепния му глас, който е ечал, ечи и отеква във вярата на българите. До ден днешен той отразява Божествената светлина в душите на българите в света.
Ако искаме да разберем свети Йоан по-добре, трябва да се вгледаме в минало и в настоящето на нашия народ. Това ще ни покаже народното преклонение пред свети Йоан, ще ни разкрие дълбоката молитвена почит към него, по-лесно ще разберем колко е непреходно упованието в неговата помощ и закрила.
Бог изпрати преподобния Йоан на българските земи, за да пази българина от забрава, да го пази в правата вяра, от разяждане на душата. В днешно време преподобни Йоан Рилски ни е особено нужен, защото е силен мъж, който ни посочва пътя към Бога, към небоангелието, показва ни силата, която води към просторите на вярата и добрата бъднина на нашия народ.
Свети Йоан е не само учител и наставник на монасите, но и на всички, които искат да живеят във всяко благочестие и чистота, които са Христови, които желаят да живеят по дух и се стараят да отхвърлят привързаността към земните блага, човешката слава и угаждането на лошите чувства. Когато четем за плодовете на Светия Дух, имаме предвид преподобни Йоан Рилски и изпитваме благоговение пред него, защото те са били усвоени от Рилския пустинножител: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23).
За нашите дечица днес няма баба и дядо, както навремето – и аз имахме баба и дядо, и действително свети Поликарп е прав, казвайки: „Православната вяра най-добре се предава по кръвна линия“, тоест когато бабата и дядото, майката и таткото са православни. Но ние нямаме тези майки и татковци и баби, както аз ги имах в моето село Славовица. Когато отидох в Семинарията, аз вече всичко знаех – и празниците, и делниците, и молитвите сутрин и вечер, и посещението на църква. Затова Господ е казал: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно (Мат. 19:14) Затова ние трябва от малки да се учим. Всички вие – няколкостотин сте тук, както виждам, трябва да се молите за децата. Ако не ви слушат – един светия казва: „Щом децата не слушат вас, обърнете се към Бога и Света Богородица. Ако нямате молитвеник, с Ваши думи искайте и те ще помогнат децата ви да бъдат православни.“
Когато свети Методий умира през 885 г., казал на своите ученици: „Следете и се дръжте за православната вяра. Ако вие я оставите или захвърлите, или я забравите, ще станете слуги и роби на други народи.“
Ако сме истински духовни чеда на свети Йоан и почитаме неговия подвиг, следва да изпълняваме и неговия Завет – да не занемаряваме даровете на Светия Дух. Защото свети апостол Павел казва: ако вие имате всички тези добродетели, няма закон срещу вас (срв. Гал. 5:22-23). Защо? Защото всичко това е хубаво и няма нужда от полиция, арестуване и прочие.
Заветът на свети Йоан към нас е – да обичаме и да се прекланяме пред Бога, да любим своите братя, да не забравяме бита и душевността на народа ни, да бъдем в добра слога (дума) и в мир с всички човеци. Прочее, да речем всички: „Преподобни отче Йоане, моли Бога о нас.“
От името на Рило-манастирското братство и от свое име, Адрианополският епископ Евлогий благодари на митрополит Йосиф за благодатната служба и вдъхновеното слово. Той изказа благодарност и на Преосвещените епископи, певците и честнѝте поклонници.
След светата Литургия по традиция бе извършена лития около съборния манастирски храм.
На 19 октомври, Светата Православна църква чества паметта на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец, небесен покровител на българския народ и основател на Рилската света обител. Празникът е известен сред народа като Отчовден или Денят на Отеца.
На този ден се възпоменава пренасянето на честните мощи на преподобния Йоан Рилски от Рилската пустиня скоро след неговото Успение в старопрестолния град Средец (днешна София).
По установена традиция, в навечерието на празника – на 18 октомври, в Рилската света обител се отслужи тържествено всенощно бдение с петохлебие. То бе възглавено от Негово Преосвещенство Драговитийския епископ Василий – игумен на Троянския манастир, в съслужение с архим. Стефан (Троянска св. обител), част от Рило-манастирското братство и свещенство от различни епархии на страната. Молитвено участие взеха Негово Високопреосвещенство митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Техни Преосвещенства Адрианополският епископ Евлогий – игумен на Рилската света обител, и Агатополският епископ Йеротей.
Богослужението благоукрасиха хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов и хорът от храма „Света Богородица Дексия“, гр. Солун, Гърция, с ръководител Христос Халкиас.
На самия празничен ден Архиерейска света Литургия възглави митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф в съслужение с упоменатото духовенство. В края на богослужението той произнесе слово:
„Българската православна църква почита преподобни Йоан Рилски Чудотворец като небесен закрилник на целокупния български народ в Тракия, Мизия и Македония. Като неразделна част от този народ и ние, българите извън пределите на родината, се стараем да го празнуваме и търсим неговата помощ в предстоящия ни живот. На негово име имаме посветени пет български църкви в САЩ, Канада и Австралия – две в Монреал, две в Чикаго и една в Ниагара Фолс.
Свети Йоан е всебългарски патрон, защото е велик Божий угодник. Народът ни го знае и търси в молитва не само в родна България, но и зад граница. От неговото Успение и канонизиране за светец досега – ето вече 1180 години, ние, българите, го славословим, величаем и се обръщаме към него в молитва, да бъде усърден наш застъпник в беда и нужда, в робство и добруване, в щастие и радост за всички българи. Той стои високо не само в Рила планина, но и на българския духовен небосклон и свети като ярка звезда, без да угасне през цялото ни историческо съществуване като църква и народ. Никога и никой не може да заглуши велелепния му глас, който е ечал, ечи и отеква във вярата на българите. До ден днешен той отразява Божествената светлина в душите на българите в света.
Ако искаме да разберем свети Йоан по-добре, трябва да се вгледаме в минало и в настоящето на нашия народ. Това ще ни покаже народното преклонение пред свети Йоан, ще ни разкрие дълбоката молитвена почит към него, по-лесно ще разберем колко е непреходно упованието в неговата помощ и закрила.
Бог изпрати преподобния Йоан на българските земи, за да пази българина от забрава, да го пази в правата вяра, от разяждане на душата. В днешно време преподобни Йоан Рилски ни е особено нужен, защото е силен мъж, който ни посочва пътя към Бога, към небоангелието, показва ни силата, която води към просторите на вярата и добрата бъднина на нашия народ.
Свети Йоан е не само учител и наставник на монасите, но и на всички, които искат да живеят и занапред във всяко благочестие и чистота, които са Христови, които желаят да живеят по дух и се стараят да отхвърлят привързаността към земните блага, човешката слава и угаждането на лошите чувства. Когато четем за плодовете на Светия Дух, имаме предвид преподобни Йоан Рилски и изпитваме благоговение пред него, защото те са били усвоени от Рилския пустинножител: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23).
За нашите дечица днес няма баба и дядо, както навремето – и аз имахме баба и дядо, и действително свети Поликарп е прав, казвайки: „Православната вяра най-добре се предава по кръвна линия“, тоест когато бабата и дядото, майката и таткото са православни. Но ние нямаме тези майки и татковци и баби, както аз ги имах в моето село Славовица. Когато отидох в Семинарията, аз вече всичко знаех – и празниците, и делниците, и молитвите сутрин и вечер, и посещението на църква. Затова Господ е казал: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно (Мат. 19:14) Затова ние трябва от малки да се учим. Всички вие – няколкостотин сте тук, както виждам, трябва да се молите за децата. Ако не ви слушат – един светия казва: „Щом децата не слушат вас, обърнете се към Бога и Света Богородица. Ако нямате молитвеник, с Ваши думи искайте и те ще помогнат децата ви да бъдат православни.“
Когато свети Методий умира през 885 г., казал на своите ученици: „Следете и се дръжте за православната вяра. Ако вие я оставите или захвърлите, или я забравите, ще станете слуги и роби на други народи.“
Ако сме истински духовни чеда на свети Йоан и почитаме неговия подвиг, следва да изпълняваме и неговия Завет – да не занемаряваме даровете на Светия Дух. Защото свети апостол Павел казва: ако вие имате всички тези добродетели, няма закон срещу вас (срв. Гал. 5:22-23). Защо? Защото всичко това е хубаво и няма нужда от полиция, арестуване и прочие.
Заветът на свети Йоан към нас е – да обичаме и да се прекланяме пред Бога, да любим своите братя, да не забравяме бита и душевността на народа ни, да бъдем в добра слога (дума) и в мир с всички човеци. Прочее, да речем всички: „Преподобни отче Йоане, моли Бога о нас.“
От името на Рило-манастирското братство и от свое име, Адрианополският епископ Евлогий благодари на митрополит Йосиф за благодатната служба и вдъхновеното слово. Той изказа благодарност и на Преосвещените епископи, певците и честнѝте поклонници.
След светата Литургия по традиция бе извършена лития около съборния манастирски храм.
