Église orthodoxe de Bulgarie

Monastère de Rila

Début Actualités „Дивен Бог во святых Своих…”

„Дивен Бог во святых Своих…”

„Дивен Бог во святых Своих…” – възкликва св. пророк и цар Давид 1100 години преди Христа. Дивен е Бог …, а хората, в които Той е просиял, са достойни за всякаква похвала и подражание.

Отчовден – денят на Отеца, денят на всебългарския покровител - преподобни Йоан Рилски Чудотворец.

След дивното му успение „..беше изминало немалко време, а [от гроба] се разнасяше пресилно благоухание. Щом отвориха ковчега му, видяха тялото на преподобния напълно запазено и недокоснато от каквото и да е тление, изпускащо благоухание и подтикващо към божествена ревност. След като бе отслужено обичайното Славословие, пренесоха с почит светите му мощи в славния град Средец”[1] (дн. гр. София).

Това се е случило на 19 октомври.

И тази година, в навечерието на този ден, свети Йоан събра в своя дом, в Рилската света обител, стотици поклонници, за да вкусим от общата духовна трапеза, началото на която се постави с всенощното бдение и Светата Божествена Литургия - „..трапеза, на която никой не ще повече да огладнее и не ще ожаднее, защото духовната храна, която Господ ни е преподал и чрез Своите свети угодници като всебългарския ни покровител, е преизобилна, осветена и чрез нея всеки, който я приеме и вкуси, също се освещава”[2].

Празничното богослужение започна с всенощно бдение, оглавено от Игумена на Манастира Адрианополски епископ Евлогий. В края на Великата вечерня бе отслужено петохлебие, а по време на Канона на Великата утреня Игуменът на Обителта помаза вярващия народ с елей от кандилото на преподобни Йоан Рилски. На следващия ден бе извършена Божествена света Литургия, предстоявана от епископ Евлогий, в съслужение с братя на Манастира, архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия, свещенослужители от страната и духовенство от Сърбия (гр. Ниш).

Богослужението бе благоукрасено от антифонното пеене на традиционния хор от псалти, ръководени от д-р Андрей Касабов, а също и църковни певци от София и епархии на страната, които на всички празници на Светата обител са тук, „на своя пост, за да се молим и хвалим Бога с едни сърца, с едни души и едни уста”[3], както и сборния състав от псалти от съседна Гърция под ръководството на солунския протопсалт Хрѝстос Халкя́с[4], които с желание и ентусиазъм изпълниха душите и сърцата на всички със своето ангелогласно пение.

В проповедта си епископ Евлогий отбеляза: „повече от 1000 години светецът ни събира на този ден, най-големия му празник, наречен от народа Отчовден - денят на отеца, на покровителя на България. Както е казано в Светото Евангелие, мнозина призвани - малцина избрани. Дверите на храма на Светата обител и на всички храмове са широко отворени за тези, които желаят да отделят от своето време, за да участват в Светото богослужение и най-вече в Светата Литургия, за да се приобщим всички заедно от тези небесни богатства, които изобилно се изливат върху нас.

Примерът на преп. Йоан Рилски Чудотворец е известен почти на всички. Дълги години се е подвизавал в Рилската пустиня, където „не е стъпвал човешки крак, а само диви зверове и птици”. И при тези условия на уединение и много сурови изпитания, той изживява един дълъг път на смирение, на кротост, на въздържание. Пример, който не винаги осъзнаваме. Но дори в стократно по-малко трудни условия, малцина от нас биха издържали, а той е посветил целия си живот в духовна беседа с Бога, каейки се за своите, макар и нищожни, грехове, но осъзнавайки се в своето смирение, че всички ние грешим пред Бога и трябва с достойни дела да докажем, че сме истински Христови последователи и разпространители на Словото Божие, на Христовото учение.

Има и други трапези, недуховни. Мнозина се стремят много повече към тях, отколкото към духовната трапеза. Има политически трапези, както например днес нашият парламент се събира, за да реши кой ще управлява България оттук нататък. Мнозина са, които искат да управляват, но малцина са тези, които искат искрено да служат на народа, да има България и едно по-добро бъдеще, защото нематериалната трапеза не ги привлича. Свидетели сме на последната година и половина колко пъти нашето управление се сменя и всеки път живеем с надежда, че ще се изберат по-добрите, по-достойните и преданите на отечеството. За съжаление, трудно се постига, защото забравяме не само думите, които се написани на входа на нашия парламент, забравяме и призива на преп. Йоан Рилски Чудотворец в неговия Завет - да бъдем всички единодушни и единомислени, което ще рече - всички заедно да имаме едно сърце, едни помисли, едни надежди в името Господне. И ако кандидатите за управляващи, независимо кои са те, ако всички те са вярващи, предани православни християни, то тогава колко бързо ще дойдат добрите и полезни решения за всички нас. За съжаление, повечето вървят към другите трапези, светските, а не духовните. Затова и ние горещо се молим и се молихме днес, Бог да дава мъдрост, да дава единомислие на тези, които ще ни управляват. Когато всеки върви в своята посока, когато не желае да чуе това, което другият предлага, то тогава никога няма да има обединение, няма да има и добри решения. Всички, които се обединяват в името на Христа и на Неговите свети угодници, те ще спечелят сърцето на народа и доверието му. Българската Църква от векове е била, е и ще бъде със своя православен народ, заедно с него се моли за обедниение и за мир, от който толкова много се нужадем, като имаме предвид, че недалеч от нас се води една вече няколко-месечна братоубийствена война. Молим се всички и ще продължаваме и трябва да се молим Бог да умъдри тези, от които зависи прекратяването на тази война. Съвременният живот предлага изключително много природни бедствия, нови непознати епидемии и болести, които са достатъчно голям проблем за цялото човечество. На фона на тези изпитания, които Бог допуска и ни изпраща, абсолютно недопустимо е да водим войни. Войните трябва да останат в миналото, когато народите не са били просветени в Словото Божие, от учението на Господ Иисус Христос. Имаме Неговото учение, имаме Неговите заповеди, имаме Писанията – от нас само се изисква да ги четем, да ги преосмисляме и да ги спазваме.

Нека по молитвите на преподобния и богоносен наш отец Йоан Пустинножител Рилски Чудотворец Бог да умъдрява всички и да смирява тези, на които им липсва мъдростта и смирението. Нека на преден план да бъде Христовата любов и любовта към ближния”.

В своето слово епископ Евлогий благодари на всички, които се присъединиха към молитвите, и каза: „виждаме колко много хора събра св. Йоан и тази година, защото не той има нужда от нас, а ние имаме от него. Затова и той ни призовава и ни приканва винаги да бъдем в Светата обител и на всички големи празници и в другите свети обители и свети храмове, където се извършва богослужение в името на Бога, на Света Троица и на всички светии. Да се молим по-често и Бог ще чуе молитвите ни, ще ни благослови и ще ни освети.

Честит празник, за много и благословени години, амин!”

В израз на духовно тържество, след проповедта бе извършена традиционна лития около съборния храм.


[1] Житие на св.Йоан Рилски от св. патр. Евтимий

[2] Из празничното слово на Адрианополски епископ Евлогий

[3] Пак там.

[4] Роден е в Берлин, Германия, през 1970 г. След шестгодишно обучение в Атониадата на Света гора (1982-1988 г.) той получава диплома "Отличен" по византийска музика. от Македонската консерватория в Солун. От 1992 г. до 1999 г. е главен протопсалт в митрополитската църква в Лангада, а от 2000 г. пее в църквата "Успение на Пресвета Богородица" в Саранда[4]. През 1995 г. получава диплома за византийска музика от Серската и Нигритската митрополия, а през същата година е назначен за преподавател в Атониадата и остава там до 2000 г. До 2009 г. преподава в църковното училище в Килкис.